Дейности насочени за опазването на двата вида сухоземни костенурки на територията на България

      За опазване и свеждане до минимум драстичното намаляване на сухоземните костенурки в България през годините изключително усилено работи ст.н.с.д-р. б.н. Владимир Бешков. Тази усилена работа през последните години бе подкрепена от Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria, в партньорство с експерти от различни институции в лицето на: Национален природонаучен музей и Институт по зоология към Българска академия на науките, Регионалните инспекции по околна среда и водите, Регионални управления по горите и Държавни лесничейства. Всички те в партньорство работят за о пазване и възстановяване на популациите на сухоземните костенурки в България. В тази насока по инициатива на БДЗП и финансовата поткрепа на Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (по настоящем Българска фондация Биоразнообразие), Terrarium "Vissenbjerg" Denmark и Bio/Zoo Information Denmark, ПУДООС към Министерството на околната среда и водите, Фондация Екообщност, Rufford Small Grants Foundation с а реализирани редица дейности за опазването на двата вида в България, които са част от изключително ефективна програма за опазването на сухоземните костенурки развита през последните 5 години.

Дейности на БДЗП насочени към опазването на сухоземните костенурки в България:

      1.  Допълване и подобряване на съществуващите наказателно-процесуални разпоредби.

    За подобряване на българското природозащитно законодателство след продължителни дискусии със заинтересованите страни и след продължителен анализа на пропуските в съществуващото природозащитно законодателство по отношение опазването на сухоземните костенурки, БДЗП и БФБ внесоха предложения за промени и допълнение в някой от водещите наши закони - Закон за биологичното разнообразие(ЗБР), Наказателния кодекс на България и други. Такива промени бяха осъществени през 2005 г. в ЗБР и НК на Република България, като е повишена строгостта на закона спрямо бракониерите. Съгласно една от новостите в ЗБР за щети, нанесени на определени видове растения и животни, включени в приложение № 3, виновните лица заплащат обезщетение, като размерът на обезщетението се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.

    НК на Република България. ”Чл. 278в. (Нов, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишен чл. 278а, бр. 10 от 1993 г.): ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети”.

      2.  Изготвяне и прилагане на Национален план за действие за опазване на сухоземните костенурки в България.

    По проект на БДЗП финансиран от Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието през 2002 г. беше изготвена чернова на “Национален план за действие за опазване на сухоземните костенурки в България”. Изготвен с участието на експерти от НПМ-БАН и БДЗП, този план систематизира цялата налична информация за сухоземните костенурки в страната, определя насоките, конкретизира стъпките, дефинира институционалните отговорности, предлага и бюджетна рамка на средствата необходими за бъдещото решаване на проблема по опазване на тези два световно застрашени вида. Основната цел на Плана е опазване и свеждане до минимум драстичното намаляване на сухоземните костенурки в България. Планът беше обсъден на няколко работни срещи с участието на широк кръг от специалисти, представители на научните институти на БАН и заинтересовани НПО. На 14.04.2005 г. Плана бе официално одобрен от Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР), който е консултативен орган към министъра на околната среда и водите. Одобрения документ “ План за действие за опазване на сухоземните костенурки в България: 2005-2014” се превърна в първия официално приет план за опазване на видове в България и основния документ за провеждането на консервационните, научните и законодателни действия по опазването на костенурките в страната за периода 2005 – 2114 г.

Снимка: Б. Петров

      3. Дейности за въвеждане на политики, които осигуряват дългосрочно опазване на сухоземните костенурки и техните местообитания. 

Съгласуване на действията за опазване на сухоземните костенурки между различните контролни органи в България, в това число МОСВ, МВР, РУГ, НПО и други заинтересовани страни.

      •  Създаване и координиране дейността на "Националната работна група за опазване на земноводните и влечугите в България" ;

    В края на 2001 год. по инициатива на БДЗП и НПМ-БАН бе сформирана “Национална работна група за опазване на сухоземните костенурки в България”. В групата участват голям брой експерти заинтересовани от проблемите за опазване на херпетофауната в страната. До този момент са проведени пет срещи на работната група, като предмета на дейността е разширен и понастоящем функционира като “Национална работна група за опазване на земноводните и влечугите в България” (НРГОЗВБ). Целта на създадената група е обединяване усилията на експерти от различни институции за опазване на земноводните и влечугите в страната.

Снимка: Архив БДЗП

      •  Създаване на междуведомствена работна група от експерти от следните институции: МОСВ, МВР, НУГ, НПО и други заинтересовани страни;

    Това е един от основните приоритети в работата за опазване на сухоземните костенурки през периода 2003-2005г. По този начин целим постигане на максимално ефективни действия за предотвратяване на незаконния улов и търговия с двата вида в България. Съществен резултат на регионално равнище в тази насока е включването на теренния контрол по опазване на сухоземните костенурки като приоритетна дейност в план-програмата на Регионален консултативния съвет по охрана на горите към РУГ Кърджали за 2003, 2004 и 2005г. Понастоящем се работи за прилагане на тази положителна практика в други райони на страната и на национално ниво.

      •  Провеждане на семинари в рисковите райони с представители на контролните институции: РУГ, ДЛ, РИОСВ, структурите на МВР и прокуратурата;

    Разясняването на природозащитното законодателство, в частност на мерките и пътищата за опазване сухоземните костенурки и други защитени видове е от ключово значение за повишаване на ефективността в теренния контрол по места. През периода 2002 – 2005г. са проведени множество семинари в ключовите по отношение опазването на двата вида региони на страната, в които участваха представители на всички контролни органи. През 2003 год. са проведени два курса за обучение на митнически служители, инспектори по биоразнообразие към РИОСВ и експерти от ДВСК, които бяха обучени как да определят и контролират видовете включени във Вашингтонската конвенция (CITES), обект на износ, внос или транзит през България. В периода 2003-2005г. по проекти за опазване на сухоземните костенурки и борба с бракониерството от БДЗП са проведени дванадесет курса, в рамките, на които са обучени над двеста служители от структурите на РУГ, ДЛ, НСГП, НСП и общини по прилагане на природозащитното законодателство и в частност опазване на сухоземните костенурки.

    През 2003г. бе проведен работен семинар за анализ на законодателството и проблемите по прилагането му по отношение ефективното противодействие срещу бракониерски посегателства. В семинара участие взеха представители на РИОСВ, в това число юрист-консулти, представители на прокуратура, полиция и НПО. На базата на този семинар се постигнаха и редица резултати, които доведоха по късно до промяната на НК на РБългария.

      •  Включване на конкретни мерки за опазване на сухоземните костенурки при разработване на планове за управление на защитени територии;

    Такива мерки са включени в главата “Програми и проекти” към плановете за управление на Природен парк "Странджа" и ПП “Сините камъни”. Съществен проблем в тази насока е липсата на планове за управление на ЗТ, които са от ключово значение за сухоземните костенурки.

      •  Установяване на контакти със зоопаркове и центрове за рехабилитация.

    НРГОЗВБ реализира множество успешни контакти със зоопарковете и центрове за рехабилитация в страната с оглед на възможността за функционирането им като места за събиране на доброволно предадени или конфискувани екземпляри преди връщането им в естествените местообитания. С някои от тях са постигнати споразумения за периодично представяне на информация относно броя на сухоземните костенурки постъпили в зоопарковете и центровете за рехабилитация и броя индивиди върнати успешно в природата.

      4.2.5 . Изготвяне на механизъм за стимулиране на местното население и държавни служители за противодействието срещу бракониерския улов на сухоземни костенурки.

    За постигане на по-голяма заинтересованост от страна на държавните служители и местното население по проблемите с незаконното събиране на сухоземни костенурки през 1998 г. по проект "Източни Родопи" изпълняван от БДЗП и финансиран от Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието, бе създадена и приложена система за материално стимулиране на служители заловили бракониери на сухоземни костенурки, както и граждани подали информация довела до тяхното задържане. Това рязко увеличи процента на задържани бракониери на сухоземни костенурки, както и броя на сигналите подадени от местното население. Общата сума на разпределените средства до края на 2005г. е 800.00 лв.

      4.2.6. Повишаване на човешкия ресурс и потенциал за реализиране целите по опазване на сухоземните костенурки в България.

    През последните бяха положени големи усилия за целево привличане, обучение и мотивиране на млади хора и включването им в преки природозащитни дейностите по опазване на сухоземните костенурки в България. Това е и ключово направление при реализирането на проекти насочени към опазването на двата вида сухоземни костенурки в страната. До този момент чрез дейностите за опазване на двата вида са въвлечени трима платени служители и над 30 доброволци, което е и основната причина за развитие и разширяване на целенасочената програма за опазване на херпетофауната страната. Странични дейности по опазване на сухоземните костенурки са включени и в преки проекти за опазване на лешоядните птици в България.

      4.3. Преки природозащитни мерки.

    4.3.1. Провеждане на организирани съвместни акции с представители на РУГ, МВР, РИОСВ, природозащитни НПО и други заинтересовани страни .

    Целенасочени контролни проверки за опазване на сухоземните костенурки в България и противодействие на бракониерството стартираха през 2002 г. по проекта на БДЗП "Намаляване на бракониерството на сухоземните костенурки в Източни Родопи". От тогава до края на 2005г. са реализирани над 50 проверки с участие на 8 РИОСВ, МОСВ, Районна прокуратура, Полиция, Гранична полиция, ДЛ, РУГ,. В рамките на тези проверки по прилагане на природозащитното законодателство и контрол са проверени над 20 обществени места, частни домове, дървосекачески катуни и др. Проверките спомогнаха изключително много за повишаване на вниманието и капацитета на контролните органи относно опазване на тези видове.

    През лятото на 2003 и 2004 г. с помощта на РУГ и РПУ- Кърджали бяха проведени седем масирани проверки на територията на Източните Родопи (Източни Родопи е ключово място за съхранението на популациите от сухоземни костенурки в страната, тук са регистрирани и най голям брой случаи на бракониерски прояви). По време на акциите са блокирани и проверявани МПС на всички входно-изходни пътни пунктове на територията на Източни Родопи. Общия брой на проверените превозни средства е 1048, освободени са 70 сухоземни костенурки и са задържани 5 нарушителя, четири от които са подведени под наказателна отговорност. През 2005 г са реализирани 16 контролни акции, проверени са 32 обекта, в това число ромски катуни, частни домове, обществени заведения и детски градини, конфискувани и освободени са 87 сухоземни костенурки от които 11 бр. доброволно предадени от граждани.

Снимки: Г. Попгеоргиев

      4.3.2 . Създаване и подържане на Национална база данни за незаконен улов, търговия и износ на сухоземни костенурки .

    През 2002 г. по инициатива на НРГОЗВБ се създаде Национална база данни за незаконен улов, търговия и износ на сухоземни костенурки . Базата от данни съдържа информация за пресечените опити за улов и търговия с костенурки, проведените следствени и наказателни дела, персонална информация за бракониерите и т.н.. Основна цел за нейното създаване и поддържане е установяването на организираните нелегални канали за улов и търговия с двата вида и провеждане на ефективно противодействие спрямо тях. Базата данни се управлява от БДЗП- клон Пловдив и се актуализира с всеки нов констатиран случай на заловени бракониери.

      4.3.2. Участие в съдебни дела и оформяне на административни преписки.

    До този момент експерти на БДЗП, БАН и БФБ са взели експертно участие при всички проведени съдебни дела насочени срещу бракониери на сухоземни костенурки. Осъдени са 11 човека, като един получи ефективна присъда лишаване от свобода.

      5. Мониторинг и научни изследвания.

    По инициатива на НРГОЗВБ, в началото на 2003 г. експерти от НПМ и ИЗ на БАН разработиха стандартно приложима методика за маркиране на сухоземните костенурките по географски райони. Основната цел на тази методика е установяването на произхода и връщането на заловените от бракониерите костенурки по местата от където са събрани. Освен маркирането на индивиди в природата, преди освобождаването в естествената им среда, всички конфискувана от бракониери костенурки също се маркират и завежда в база данни. Маркирането спомага да бъдат установени и др. важни аспекти от биологията и екологията на двата вида, като придвижвания, миграции и др.

    През 2004г стартира първото по рода си в страната, стратегическо проучване за оценка на въздействието на горските пожари върху популациите от сухоземни костенурки на територията на Източни Родопи и Сакар планина. Проучването ще продължи 4 години и ще спомогне както за превенцията, така и за възстановяването на популациите на двата вида в опожарени райони.

    НРГОЗВБ съдейства на всички студенти и доброволци, които проявят интерес за провеждането на регионални изследвания на различни аспекти от биологията и екологията на двата вида сухоземни костенурки.

    Съюз ще осигури възможности за засилване на мерките за опазване на естественото биоразнообразие, тъй като присъединяването към Общността ще укрепи съществуващите защитни мерки и ще въведе нови такива. Едно от изискванията на ЕС е редовният мониторинг (наблюдение) на защитени и/или застрашени видове и природни местообитания.

    Мониторингът, последван от докладване на резултатите от него, ще позволи да се проследят тенденциите в природозащитното състояние на видовете и техните местообитания. Тези тенденции ще осигурят информацията, необходима за оценка на това какво е тяхното положение в България и в целия ЕС. Тази информация от своя страна ще даде възможност и основание да се вземат управленски решения на ниво България и ЕС за национално и регионално управление на природните ресурси.

    Във връзка с присъединяването на България към Европейския през 2005 г. бе разработена Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), която да служи на Министерството на околната среда и водите, и по-точно на неговия оперативен орган – Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). В рамките на НСМБР бяха избрани видове и местообитания (хабитати) с висока природозащитна ценност, които да бъдат приоритетно наблюдавани. За тях бяха съответно разработени и стандартни мониторингови методи, така че резултатите от различните години и места да могат да бъдат сравнявани – а това е от особена важност! Твърде важно е и правилното изпълнение и точно съблюдаване на съответната методология, за да бъдат резултатите надеждни и достоверни. Като елемент от мониторинга бяха избрани и двата вида сухоземни костенурки. През тази година с финансовата помощ на проект „Родопи” този мониторинг бе проведен пилотно с ученици от два града Ивайловград и Маджарово, като участваха общо 24 деца. Резултатите от мониторинга можете да намерите в доклада: “Финален доклад за не експертен пилотен мониторинг на Сухоземните костенурки – Шипоопашатата ( Testudo hermanii boettgeri ) & Шипобедрената ( Testudo graeca ibera ) сухоземни костенурки” (да сложим линк към доклада) .

 

Снимка: Д. Плачийски

Снимки: Г. Попгеоргиев

      6. Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на различните целеви групи.

      6.1. Издаване на печатни материали (плакати, брошури, стикери и др.) за популяризиране опазването на сухоземните костенурки и техните местообитания в България .

    Първият плакат за опазване на сухоземните костенурки (“Защитени от закона”) в страната е публикуван през 1985 г. и най-активно е разпространяван в периода 1986-1988 г. През 1998 г. МОСВ издава цветен плакат ''Защитени влечуги'', който не получава голяма известност. През 2002 г. БДЗП издава плаката “Сухоземните костенурки изчезват от България”, както и плаката “Световно защитени видове в Източните Родопи” със снимка и текст за костенурките. През 2005г. отново БДЗП издава плакат посветен на опазването на двата вида, което е и най-новото издание в този формат за момента. Костенурки присъстват и в други плакати издадени от различни природозащитни НПО.

    Информация за защита на двата вида е популяризирана и чрез издаване на брошури. През 1997 г. в Източните Родопи е издадена диплянка “Костенурките в Източните Родопи”. През 2002 г. БДЗП издава дипляна “Как да действаме при залавяне на събирачи на сухоземни костенурки”, която се разпространява сред основни контролните органи - служители на МВР, държавните лесничейства, агенция МИТНИЦИ и други. През 2002 г. РУГ-Бургас издава цветен стикер, популяризиращ природозащитния статус на сухоземните костенурки, а през 2003 и 2005г. такъв стикер е издаден и от БДЗП.

    От изнесените резултати ясно се вижда тенденция към увеличаване броя на издадените информационни материали. Това от своя страна доведе до повишаване на информираността сред целевите групи за природозащитния статус и необходимостта от опазване на двата вид в страната.

      6.2. Разпространение на информационни материали.

    Първото целенасочено разпространение на информационни материали за опазване на сухоземните костенурки в страната е осъществено в през осемдесетте години на миналия век от д-р Владимир Бешков. През последните години информационните материали са раздавани особено успешно в рамките на семинари, курсове за обучение, както и неофициални срещи с представители от различни институции (РУГ, МВР, Общини, кметства, учебни заведения и др.). В периода 2003 - 2005 г. БДЗП организира и провежда целенасочени кампании за разпространение на информационни материали в рискови райони на страната, където бракониерството на сухоземни костенурки е особено интензивно. Особено активни са дейностите по кампанията в района на Източни Родопи. В разпространението на информационните материали са въвлечени голям брой доброволци, служители на държавни и общински институции.

Снимка: Г. Попгеоргиев

      6.3. Отразяване на въпросите свързани с опазването на сухоземните костенурки в регионални и национални електронни и печатни медии .

    През последните 30 г. са публикувани голям брой статии популяризиращи природозащитния статус и проблематиката за защита на сухоземните костенурки у нас, като основен принос за това има д-р Вл. Бешков от ИЗ при БАН. През последните няколко години (от 2001г. насам) БДЗП, БШПОБ, както и експерти от НПМ се включват активно в отразяване на проблематиката с опазването на двата вида в печатните и електронни медии. През 2002 г. са излъчени и публикувани 38 статии и предавания. За 2003 г. броят им до началото на септември е 26 броя, за 2004 техния брой е 20 за 2005 над 40 материала. Така изнесените данни са проследени от БДЗП и не са представителни, тъй като липсва информация за резултатите от проведени медийни кампании от други организации и институции.

      6.4. Изготвяне на интернет сайт съдържащ богата информационно-образователна база от данни.

    За популяризиране необходимостта от опазване на сухоземните костенурки в национален аспект, през 2003 г. БДЗП представи http://testudo.bspb.org - първият по рода си тематичен интернет сайт за опазване на сухоземните в България. През 2005г. той еволюира в сайта, който в момента е обект на вашето внимание.

      6.5. Провеждане на образователни програми за опазване на българската херпетофауна и в частност на сухоземните костенурки.

      6.5.1. Образователни дейности в училища.

    През 2001 г. на територията на общините Хасковска и Кърджалийска са проведени семинари с участието на учители от региона за мотивиране и повишаване на капацитета им в областта на преподаването на теми с природозащитна тематика. За координиране на работата по програмата за екологично образование през 2002 г. БДЗП организира семинар съвместно с РИО на МОН – гр. Пловдив и различни НПО. В рамките на работната среща е постигнато единодушие по отношение на необходимостта от включване на информация за опазването на двата вида сухоземни костенурки като примери в учебната програма.

    В периода 2001 – 2005г. са реализирани множество природозащитни лекции и терени занимания с ученици и преподаватели от различните учебни заведения в страната, които целят затвърждаване на теоретични знания и придобиване на теренен опит за участие в преки природозащитни дейности по опазване на сухоземните костенурки.

Снимки: Архив БДЗП

      6.5.2. Провеждане на природозащитен кръжок и подпомагане дейностите на училищните екоклубове.

    През 2001 г. по проект на БДЗП започна и провеждането на кръжок по екология и природозащита с екоклубове в гр. Пловдив. Подобен кръжок бе създаден и в гр. Раковски с оглед проблема с традиционната консумация на сухоземни костенурки в региона и силният природозащитен интерес от страна на учениците. Резултат от реализираната образователна програма в гр. Раковски бе отпускането на субсидия за допълнителни часове от Общинската администрация за провеждането на кръжока по природозащита. Експерти от НРГОЗВБ активно участват в планирането на програмите за обучение по биология, периодично предоставят информационни материали (книги, плакати, диплянки и стикери), видеоматериали с природозащитна тематика, както и на диапозитиви за временно ползване.

      6.5.3. Провеждане на образователни кампании сред студенти от висши учебни заведения (ВУЗ).

    За повишаване на човешкият ресурс по отношение реализирането на преки природозащитни дейности, през 2003 – 2004 г. БДЗП изпълнява проект ”Развитие на човешкия потенциал: обучение и въвличане на млади хора в дейности за целите на природозащитата в Източни Родопи”. Дейностите по проекта включват провеждането на природозащитни лекции и теренно обучение на студенти на различна тематика. За лектори са поканени едни от най-видните специалисти в областта на природните науки и природозащитата в страната. В рамките на лекциите съществено внимание е отделено на програмата за опазване на сухоземните костенурки в страната, а голяма част от заинтересованите са включени в преки природозащитни дейности за тяхното опазване. През 2005 – 2006 по проект: Опазване на световнозастрашените шипобедрена ( Testudo graeca ) и шипоопашата ( Testudo hermanni ) в Източни Родопи” природозащитните лекции в Пловдив са подновени.

Снимка: Д. Плачийски

      6.6. Издадени през последните години методически пособия свързани с опазването на сухоземните костенурки.

    През последните години БДЗП издава различни сборници и учебни помагала. От тях, по-важни за опазването на костенурките са “Живият свят на Сакар” (2000), ''Животинският свят на Източни Родопи” (2001), “Световно застрашените видове срещащи се на територията на Пловдивска област“ (2002), “Protected Areas in Eastern Rhodopes and Sakar Mountains” (2002). През 2002 г. излиза от книгата “Аmphibians and Reptiles of Bulgaria” (Beshkov & Nanev, 2002).

 

 







Цялата информация, снимки и документи, публикувани на този сайт са собственост на техните притежатели!
2003 – 2007 БДЗП – Пловдив.
Всички права запазени. За използване на материали...